Бедността в гетото е видима навсякъде, дори в състоянието на магазините и заведенията тук. Повечето от тях са малки и невзрачни. Всякакви храни се продават в семейни магазинчета с размери почти като на будка за вестници. Един от новите и представителни търговски обекти край главната улица е дюнерджийница. Работещите в нея са местни роми, но не и собственикът.

Според източниците ни притежатели на няколко подобни заведения са преселници от мюсюлмански държави в Близкия Изток, които живеят и въртят бизнес в страната ни от години. Закупуват малки магазинчета или отварят дюнерджийници, като по този начин се опитват да навлязат в квартала и общността. Това гарантира влияние, защото във всеки магазин тук има книга с длъжници – вересията е масово явление. Плащането й не винаги е в пари. Може да бъде и под формата на глас – на изборите.

Друг начин за навлизане на ислямизма в гетата е чрез спечелване доверието на някой тартор с голям род, той става нещо като имам. Подобни примери има в ромските квартали в Пазарджик и Пловдив. Небезизвестният имам Ахмед Муса, обвинен в проповядване на радикален ислям, е бил християнин евангелист преди да приеме исляма, да пусне брада и да се увлече по доктрината на „Ислямска държава“. В момента такива опити за налагане на опасни влияния се правят и във Факултета, потвърдиха източниците ни.

В началото се организират тайни сбирки и срещи, на които се опипва почвата с беседи за исляма. Преценяват се хората и ако бъде открита склонност към радикализация, се избират няколко, на които се предлагат примамливи възнаграждения с цел привличане към каузата. Това са хората, които заедно със своите близки по-късно манифестират религиозната си принадлежност с поведение и външност – бради, бурки и т.н. Пример – Пазарджик.

Всеки, който отиде във Факултета, ще забележи, че там има множество евангелистки църкви. Това не са храмове в класическия смисъл, а къщи или помещения, преустроени в молитвени домове. Отличават ги само табелите край вратите. Пасторите са роми.

Евангелистите от години са силно представени в циганските гета. През 90-те това християнско течение навлезе у нас и набра широка популярност не само сред ромския етнос, за което не малка роля изиграха и така наречените „помощи“ – регулярни дарения в натура, основно на храни и дрехи втора употреба, изпращани от църкви в Западна Европа и САЩ.

Днес подобен похват използват и лица, които се опитват да насаждат радикални течения на исляма в гетата. Те обаче плащат кеш. Евангелистки пастор, с когото екипът ни разговаря във Факултета, обясни, че почти всички от жителите му са християни, но има и мюсюлмани. На въпрос дали има опити за насаждане на радикален ислям обаче, той увери, че лица с подобни намерения няма да бъдат допуснати от хората в квартала. Какво реално ще се случи, когато на масата се появят парите, остава да гадаем, но примерът с пазарджишкия квартал „Изток“ не дава поводи за оптимизъм.

Ромските гета са благоприятна почва за развитие на всякакви опасни радикални идеи, защото бедния, гладен и необразован човек е уязвим за манипулация. В период на предизборна кампания от това се възползват и политически сили от
всички диапазони по оста ляво-дясно.

Дилърите на гласове в кварталите се знаят от всички. Това са най-често по-заможни роми, които се занимават с лихварство. Разпознават се лесно – дрехите им са по-хубави, физически добре сложени са, а лицата им имат характерен израз на превъзходство. Разбира се, карат големи, нови (или не чак толкова) автомобили от престижни марки, които едвам минават по тесните, осеяни с кал и дупки улички в квартала.

Имат тетрадки с имената и лични данни на длъжниците си, които в изборния ден биват принуждавани да гласуват за определена партия. Често срещу пускането на бюлетина жертвите дори не получават пари, а само опрощаване на лихвата за месеца, или на част от дълга.