Петко Асенов, комисар на ромите в България на Световната ромска организация

Обикновено за проблемите на ромите започва да се говори в предизборно време и никой не ги пита дали са доволни от “изпълнените“ обещания в предишните избори.

Знае ли се кой държи ромските гласове в циганските махали? Естествено, че се знае от всички големи партии и лидери.

Първо, това са част от неформалните лихвари, които държат лични и банкови карти на голям брой длъжници. Второ, това са собственици на хранителни магазини, дори се твърди, че те имат повече гласоподаватели и от лихварите. Няма магазин без такава книга с пълните данни на лица, получавали храна на вересия. Знае ли полицията, прокуратурата за всичко това?

Хората от ромските квартали и днес джапат калните помии, които управниците наричат улици. През лятото в тези махали вони от мърша и разлагащи се парцали. Туберкулозата и редици забравени през годините болести станаха зловещи спътници на ромите. Стотици болни хора бяха оставени сами да се лекуват, след като националната здравна каса спря правата им, защото са длъжници.

Ще се върна към 7 април 1999 г., когато „ромски лидери и организации“ подписаха споразумение с правителството за приемане на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в обществото. Това уникално постижение си остана в архива. Какво ли щеше да бъде, ако поне половината от него се бе реализирало на практика?

На 26 март ни предстоят парламентарни избори, кандидатите за народни представители и ромските лидери, ще прилъжат най-гладните с напудрени програми и кючеци. В зората на демокрацията това беше лесно – по шише олио, дрешки втора употреба, няколко кебапчета с бира и цялата махала е твоя. Може пък този път ромите да извъртят някоя изненада на нашенските политици и ромски лидери. Възможно е и друго – този път кандидатите да се съобразят с потребностите им население и ясно да кажат с какво реално могат да им осигурят по достоен живот? А дотогава братя роми, спете спокойно, все още ви броят за електорат!